ЗА ЦАРЕВЕЦ
Разположен в живописния град Велико Търново, Царевец пленява с великолепната си архитектура. Той е главната българска крепост и най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 - 1393 г.). През този период България не само възвърнала старата си слава и блясък от най-добрите години на Първата българска държава, но стъпила на три морета и станала най-влиятелната държава в Югоизточна Европа.
Археологическите проучвания, започнати през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължаващи в наши дни, ясно показват, че през Средновековието хълмът е бил гъсто застроен с административни и жилищни сгради, разположени по склоновете му, увенчани с издигащите се на върха царски и патриаршески дворец.
Най-старите открити следи от човешко пресъствие, открити на хълма Царевец датират от второто хилядолетие преди Христа. През IV век хълмът бил заселен, а в края на V в. на него се издигала византийска крепост. По време на XII в. върху нейните основи започнал градежът на крепостта, запазила се и до днес.
Най-ранните строителни работи датират към началото на V и VI век по времето на ранновизантийската епоха. А най-интензивното строителство се разгърнало по времето на Втората българска държава, когато градът се издигнал до славата на световните столици Рим и Константинопол.
Реставрацията на Царевец започнала през 1930 г., когато била възстановена първата от трите порти на главния вход на крепостта.
В крепостта на хълма Царевец можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Втората порта се намира на 18 м след първата. Третата порта на главния вход се издигала на 45 м след втората и съществувала до 1889 г.
По-късно започнали консервационни и реставрационни работи по цялия хълм. В момента в Лондонската библиотека се пазят плановете на средновековната крепост. Пред първата порта някога е имало подвижен мост. В централаната най-равнинна част на хълма е бил разположен Дворцовият комплекс. Той представлява архитектурен ансамбъл, ограден от вътрешна каменна стена, бойни кули и 2 входа – от север (главен) и от юг. Включвал е Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.
Царевец покорява с великолепието и размерите си. Яките крепостни стени опасват историческия хълм от всички страни, а високите скали го превръщат в естествено непревземаема крепост, паднала в ръцете на нашествениците след вероломно предателство. На върха на хълма гордо се издига Патриаршията - символ на българския дух и достойнство. Тя е възстановена през 1981 година в чест на 1300 годишнината от създаването на българската държава и изписана през 1985 г. в чест на 800 годишнината от освобождението от Византийска власт. Във вътрешността й ръката на художник е разказала най-славните и най-трагичните моменти от историята на Второто българско царство.
През Средновековието по склоновете на хълма са били разположени жилищни сгради, занаятчийски работилници и многобройни църкви и манастири, обособени в квартали. При разкопки са открити повече от 400 жилищни сгради, над 22 църкви и 4 манастирски комплекса.
В наши дни се пресъздава някогашната история. Това става чрез аудио-визуален спектакъл "Звук и светлина", уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.)
Описание
