ЗА ПЛАНИНАТА
Над 83% от планината са на българска територия в най-южната част на страната, останалата част се намира в Гърция. С най-високия си връх
Голям Перелик (2192м), Родопите се нареждат на седмо място по височина между българските планини.
Това е една от най-рано образувалите се планински вериги.
Тук природата е изваяла интересни природни феномени като пещери, проломи, скални пирамиди, скални гъби, по-известни от които са:
Триградското ждрело,
Дяволското гърло,
Ухловица,
Ягодинската пещера,
Чудните мостове.
КЛИМАТ И ГРАНИЦИ
Местоположението на Родопите в югоизточната част на Балканския полуостров влияе в голяма степен върху климата. Въздействие оказват студените въздушни маси от север, както и топлият средиземноморски бриз.
Средната годишна температура в Източните Родопи е 12-13оС, максимума на валежите е през Декември, а минимума-през Август.
В Западните Родопи температурата варира от 5оС до 9оС като най-много валежи от дъжд падат през лятото.
Мекият климат в съчетание и на други фактори благоприятства развитието на туризма. Ярък пример за това е курортът
Пампорово, където климатът позволява запазване на дебела снежна покривка за продължително време – истински рай за скиорите.
На север е долината на река
Марица на юг – Беломорската долина, на запад – долината на река
Места, седловината
Аврамови колиби,
Люта река,
Юндола и река Яденица, на изток- долините на Боровица и
Арда.
Тези граници очертават територия от 12 233 кв. км., с дължина около 220 км, ширина 100-120км и средна надморска височина 785м.
Тук се извисяват най-величествените иглолистни гори.
За резервати са обявени 15 местности, някои от които са под защитата на ЮНЕСКО.
В планината бликат много минерални извори, най-известни от които са изворите при
Велинград и
Наречен.
ЗАПАДНИ РОДОПИ
Те са по-големият (66% от цялата територия), по-високият, по-развитият и по-посещаван дял от двата.
Най-високите и най-известни върхове са също тук (повече от 10 на височина над 2000м), включително и първенецът
Голям Перелик (2191м), както и върховете:
Широколъшки Снежник (2188),
Голям Персеник (2091),
Баташки Снежник (2082),
Турлата (1800).
В тази част са най-дълбоките и най-живописни ждрела –
Триградското,
Буйновското, на река
Мостова Сушица.
Скалният феномен
Чудните мостове, езерата
Чайра и язовирите
Доспат,
Батак,
Широка поляна,
Иглика,
Тошков чарк са отлично допълнение към общата природна картина.
Архитектурните резервати
Широка Лъка,
Ковачевица,
Момчиловци,
Косово и много други също се намират в Западните Родопи.
Като големи туристически центрове са се оформили
Батак,
Смолян,
Велинград,
Девин,
Чепеларе,
Пампорово,
Бачковският манастир,
Асеновата крепост, пещерите
Дяволското гърло,
Ягодинска и др.
В северното подножение на връх
Преспа се намира най-високо разположеното българско село –Манастир ( над 1500м).
Агушевите конаци се намират в с.
Могилица, южно от
Смолян.
В околността няма туристически хижи, но градът предлага добри условия за туристите.
ИЗТОЧНИ РОДОПИ
Заемат 34% от цялата територия. Това е по-ниският дял.
В тази част се намират язовирите
Кърджали и
Студен кладенец, които заедно с реките
Боровица и
Върбица предлагат възможности за воден туризъм.
Районът е богат на термални извори. Различни заболявания се лекуват в
Джебел. Благодарение на чистия планински въздух в
“Белите брези” се лекуват успешно респираторни и други заболявания.
Източните Родопи са по-населени от Западните. По-големите градове са
Хасково,
Кърджали и по-малките
Момчилград,
Крумовград,
Кирково.
По-големи реки, пресичащи Родопите са:
Марица,
Места,
Струма,
Доспат,
Въча,
Чепеларска.
Описание
