ЗА ГРАД КЮСТЕНДИЛ
Град Кюстендил (население 56 500 жители) се намира в най-западните части на България, в плодородната Кюстендилска долина. Разположен е в подножието на
Осогово на 525 метра надморска височина, по двата бряга на
река Банска. Градът отстои на 90 км югозападно от
София, 70км северозападно от
Благоевград и 22 км от границата с Македония.
Кюстендил и околностите му са известни като “овощната градина на България”. Той е известен балнеологичен курорт и регионален център.
ИСТОРИЯ
Кюстендил е един от най-древните български градове. Привлечени от лековитите минерални извори през 5 – 4 век пр. н. е. Траките основават тук селище. През 1в. Римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт. Наричали го Пауталия. През 4 в. е построена крепостта Хисарлъка. В грамота на византийския император Василий II от 1019г. градът се споменава под името Велбъжд. Присъединен е към българската държава при царуването на Калоян (1197 – 1207). По-късно, през 16 в. градът е преименуван на Кюстендил на името на феодалния владетел Константин Драгаш.
В средата на 15в. Турците започват да колонизират града. През Възраждането градът се разраства и развива много. Жителите му вземат активно участие в борбите за църковна независимост и национално освобождение.
Кюстендил е освободен на 29.01.1878г. След Освобождението някои занаяти, свързани с турските пазари западат. Развива се тютюнопроизводството и балнеологичният туризъм.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
В Кюстендил се намира
Общинският исторически музей. Всеки от разделите на музея е уреден в културно-исторически паметници.
Голям интерес представлява
Картинната галерия на Владимир Димитров – Майстора.
Асклепион на Пауталия е величествена римска водолечебница и храм на бога на здравето Асклепий, построена 2 - 3 век. Други интересни забележителности са: църквите
“Св. Георги” (12 – 13 век) в местността Колуша,
“Св. Богородица” (1816) и
“Св. Димитър”,
Пирговата кула (14-15в.),
джамията “Ахмед бей” (1531),
Лекарската къща,
Къщата на Прокопиев, старото училище (1849). В града има и много паметници, посветени на Руските войници загинали в борбата за освобождение на града, на Ильо Войвода и П.К. Яворов.
Едно от най-ценните съкровища на Кюстендил са лековитите минерални води.
КЛИМАТ И МИНЕРАЛНИ ВОДИ
Климатът е континентално-средиземноморски със средна годишна температура 11С.
Минералната вода от безбройните източници /естествени извори и кладенци/ има почти постотянно химично съдържание и температура (71 – 73С). Тя е чиста, безцветна, с приятен вкус и лек мирис на водороден сулфид. Водата е с лека концентрация на минерали, гореща е и съдържа сулфиди, силиций, флуор и натриеви сулфати, с дебит 2.400л/мин. Лечебните и профилактичните й качества се дължат главно на сулфидите, високата температура, хипотоничния ефект, леката минерализация и относително високото съдържание на флуор.
Друг фактор, допринасящ за лечението на много болести, е наличието на торфна мина близко до село Байкал.
Така с приятния си климат, торфното поле, минералните води и възможността за специално лечение с плодова диета, Кюстендил привлича множество туристи от България и чужбина.
ТРАНСПОРТ
Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до столицата
София и съседните градове –
Перник,
Дупница,
Благоевград и т.н. Автогарата (тел.: +359 78/22626) и гарата (тел.: +359 78/26041) се намират една до друга в северната част на града. Кюстендил е основна спирка на линията София – Кюстендил – Гюешево.
ОКОЛНОСТИ
В близост до южната част на града се намира
Хисарлъка парк с останки от римска крепост от 2-3в. Кюстендил е отправна точка за красивата планина
Осогово. На 13 км от града при село
Невестино е забележителното архитектурно съоръжение
Кадин (Невестин) мост на
река Струма. 10 км на север е село
Шишковци, където има богата колекция от картини на Владимир Димитров – Майстора. На 39 км от Кюстендил се намира
Земенският манастир, чиито стенописи са най-интересният паметник от 14 век. В продължение на 22 км, от град Земен до село Раждавица,
Струма е сътворила невероятно красив пролом, наречен
Земенски пролом, миниатюрно копие на
Искърския пролом.
Описание
